Сдружение “Когито” е юридическо лице с нестопанска цел съгласно Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) и осъществява дейността си съгласно действащото законодателство на Република България.
  За начало на Сдружението може да бъде определена датата 23.07.2007г. На този ден министърът на образованието и науката, г-н Даниел Вълчев, посети Института по електроника към Българската академия на науките. На излизане от сградата, министърът бе спрян от група протестиращи учени, недоволни от политиката, която се провежда в областта науката и образованието в Република България. Протестиращите му връчиха подписка от името на младите учени в БАН, придружена с кратък текст, съдържащ техните позиции и описващ конкретните причини за тяхното недоволство.
   От тогава Сдружение “Когито” не е спряло своята дейност, като е целяло да бъде коректор на провежданата политика в областите на науката и образованието, представляваща реална заплаха не само за развитието, но и за запазването на интелектуалния потенциал на страната ни.
 Това не е просто една мрачна визия, а интелектуалното изоставане в България е неоспорим факт.  Негови проявления са:
– западащата езикова и обща култура;
– търпимостта към всички възможни форми на пошлостта, с които се сблъскваме всеки ден;
– ликвидирането на водещи в миналото отрасли на индустрията;
– изключително примитивният и лишен от въображение подход към бъдещото развитие на страната ни, изразяващ се в безогледното и хищническо експлоатиране на природата и в превръщането на обслужващата сфера в основен икономически отрасъл;
   Този модел на развитие изключва необходимостта от иновативно и творческо мислене и би ни обрекъл всички нас с малкото заработени левове и с цената на прогресиращо вътрешно и външно задлъжняване, да внасяме скъпо и прескъпо всичко онова, което ще бъде създавано в чуждестранни лаборатории, с чуждестранни патенти. Причината е, че тук се затваряха заводи, а наши световно признати специалисти, биват принуждавани да напуснат научната сфера, също така и не рядко дори пределите на страната ни, поради крайно ограничените възможности за професионална реализация и под тежестта на потъпкващи достойнството им социално-битови проблеми.
    Ясно е, че стандартът на високоразвитите индустриални държави е трудно да бъде достигнат в рамките на един мандат от която и да било политическа сила. Ние съзнаваме, че както преодоляването на изоставането, натрупано в годините на прехода, така и намирането на правилните вътрешно- и външнополитически стратегии представляват трудни задачи, които трябва да бъдат решени в условията на бързо променяща се геополитическа обстановка. В същото време искаме ясен сигнал от страна на политическите сили, че те имат волята да спрат академичния и технологичен упадък, в който се намира страната ни.